Джаз или Рок в София

Този уикенд софиянци могат да избират между джаз и рок. В центъра на София се провеждат две музикални събития:

Любителите на американския джаз могат да посетят Докторската градинка, където от петък до неделя, от 18 до 22ч. могат да се насладят на фестивала A to jazZ. Тук имате възможност да чуете някои от новите български джаз музиканти, както и утвърдили се вече имена. Фестивалът ще приключи в неделя, в 20ч. с шоуто на Монти Айдъм – един от най-добрите последователи на Франк Синатра.

А южния парк могат да посетят феновете на българския рок, където ще се състои „Цвете за Гошо”. Фестивалът се организира в памет на роклегендата Георги Минчев. Тази година ще може да чуете Кирил Маричков, Екс Атлас, Уикеда, Милена и много други групи.

И двете събития са напълно безплатни.

Редакция 3.07:
Фестивалът "Цвете за Гошо" се отложи за понеделеник, 4.07.2011г. Мястото е същото - Южния парк, а началото е от 16:00ч. Един добър край на работния ден. 

Elevation Festival Day 1 или една гледна точка

Фестивалът обещаваше да бъде един от най-добрите за 2011 в България, но като че ли черна котка е минала път на организаторите. Мащабната реклама по всички видове медии из цялата страна говореше за 2 дни музика, 3 сцени и повече от 20 изпълнителя, сред които Morcheeba, Jamiroquai, Hurts, Deliquent Habits, Cypress Hill и 30 Seconds to Mars. За съжаление обаче Elevation 2011 се оказа доста „каръшки” както за изпълнителните, така и за феновете и организаторите. Но въпреки това, всичко си имаше своите положителни страни и първият ден създаде една добра фестивална атмосфера.

Вратите трябваше да отворят на 24 юни, петък, от 12ч, а изпълненията да започнат от 13ч. Пътувахме от София и решихме първо да се настаним в хотела в Банско. Оставихме колата и взехме едно от безплатните „shuttle” бусчета до фестивала. Никъде нямаше табелка, която да каже къде точно се намират спирките им, но махнахме на едно и то ни спря. Закара ни точно на входа на фестивала. Преди да влезем обаче ни казаха, че трябва да си купим eleva (местната валута, с която можеше да се пазарува на територията на фестивала). Върнахме се и се наредихме на опашката пред “change” бюрото. Беше може би към 3ч и заради силното слънце нямаше много хора. За 10тина минути си купихме eleva и влязохме на фестивала.

Баровете бяха сравнително празни. Бира с пържени картофки и първата група, която чух – Остава. Вероятно заради температурите от над 30 градуса публиката беше доста рехава. Сигурно затова вокалът Свилен многократно ни призоваваше да подкрепяме и българските групи, а не да се радваме само на чуждестранните.

Остава

Последваха Stereo MC’s и Elevate My Mind. Символично, нали ;) Беквокалистките бяха наистина добри, с интересна хореография и ни накараха да се разтанцуваме, а Rob Birch ни забавлява като свири и пя на колене и дори се излегна на сцената.

Stereo MC’s

Началото, което видях бе много добро и обещаващо за едно по-нататъшно продължение. Но хубавата обстановка започна малко да се разваля, когато сред публиката стартираха слуховете, че Jamiroquai няма да пеят, тъй като Джей Кей си е навехнал крака. A от Elevation си мълчаха и не получавахме официална версия по въпроса. Слухът се предaваше от приятели на познати и непознати и макар в интернет всичко да беше ясно, хората на фестивала не бяха сигурни какво да очакват.

Morcheeba

Последваха Morcheeba и когато Скай видя колко малко хора има пред самата сцена, покани всички да преминат във фен зоната. След като първоначално само един човек прескочи оградата и беше изгонен от охраната, вокалистката повтори своя призив и помоли някой да преведе на охранителите, че е получила официално разрешение от мениджърите. Публиката започна да влиза в заградената зона и никой не ги спря. Така Morcheeba предоставиха на много възможността да се зарадват на по-хубавата гледка от по-скъпите места. Последваха повече усмивки и доволни фенове.

Едва след тяхното изпълнение, организаторите съобщиха на всички присъстващи, че Jay Kay е пострадал и отлага изпълнението си не само в България, но и в Турция. Много бяха силно разочаровани, тъй като именно тази група е била причината да посетят фестивала. Новината наистина бе лоша, но никой не можеше да я предвиди. А и всичко се случи в последния  момент, така че нямаше как някой да ги замести.

Леко разочаровани посрещнахме много нашумялата британска група Hurts и облечения в костюм вокалист Theo Hutchcraft. Той многократно поздрави “The beautiful people of Bulgaria” и ни увери, че за него е удоволствие да бъде тук. Групата определено накара женската част от публиката да се разчувства, особено след като Тео й подари няколко бели рози. А песента “Better than Love” изпя развявайки българското знаме, което в последствие отново подари на феновете.

Hurts

Липсата на Jamiroquai бе доста добре запълнена от едно неочаквано добро изпълнение на Parov Stelar. Групата свири може би към 2ч., върна настроението на публиката, накара ги да танцуват и беше единствената, която излезе на бис.  Parov Stelar успешно се опитаха да запълнят липсата на хедлайнерa за тази вечер, но част от феновете бяха твърде разочаровани и изпратиха 2 бутилки по сцената. Въпреки това според мен финалът на първата вечер от фестивала беше много добър и голяма част от публиката си тръгна с усмивки и тананикайки песнички на последната група.

Parov Stelar

Parov Stelar затвориха главната сцена и може би 10тина хиляди фенове се отправиха към “shuttle-бусовете”, които да ги закарат до хотелите им. Точната спирка на автобусите отново не беше обозначена, а многото хора, които обикаляха по улицата да питат шофьорите кой автобус за къде е и къде спира, определено затрудняваха движението. Не успяхме да се ориентираме в лудницата и потеглихме пеша по пътя към Банско. Направихме си една среднощна разходка, любувайките се на обсипаното със звезди небе. След час и половина и около 7 извървени километра по-късно се прибрахме доволни от шоуто и с нетърпение очаквайки следващия ден, без да подозираме какви изненади може той да ни донесе.  

Следва продължение...

Плажен волейбол в центъра на София

Вчера се разхождах край НДК и точно до билетния център видях едни големи реклами на Mtel, които ограждаха нещо. Надзърнах и представете си колко се учудих като видях пясък. Колкото и странно да ви звучи, в центъра на София е изникнало едно игрище за плажен волейбол.

Порових се из интернет и се оказа, че там се състои турнир по плажен волейбол M-Tel Beach Masters. По-интересното е, че този турнир се провежда за пета поредна година. Шампионатът  всъщност започва днес, на 23 юни и ще продължи до края на седмицата. А вчера съм имала възможността да видя някоя от тренировките.

За привържениците на волейбола – разходете се пред НДК и наблюдавайте някой от мачовете, при това напълно безплатно.

Повече информация можете да видите ТУК

Месец на фотографията в София и фотоизложба на Марек Чарнецки

От 15 юни до 30 юли 2011 ще имате възможността да посетите повече от 62 фотоизложби в София, тъй като по това време ще се състои „Месецът на фотографията” в столицата. Ще можете да видите изложби на български и чуждестранни автори, които ще са разположени в повече от 23 галерии из София. Всичко това е организирано от Националното сдружение фотографска академия "Янка Кюркчиева" 

Една от тези изложби, които успях да посетя е изложбата на Марек Чарнецки, която беше открита на 16 юни в Полския институт на ул. Веслец 12 лично от автора. Изложбите, които са показани, всъщност са две – „Невидимият Торун” и „Войната на медиите” и може да ги разгледате до 28.06.2011

Град Торун, намиращ се в Северна Полша, е представен по един интересен начин през погледа на фотографа. Можете да видите панорамни черно бели снимки на пейзажи от града, в който авторът живее. Различното в тези фотографии е, че можете да се насладите на архитектурата на Торун от една нестандартна гледна точка – в перспектива от 360˚. Освен това Чарнецки споделя, че е използва различна техника с инфрачервени лъчи като по този начин се е опитал да улови топлината на града.

Другата изложба е на тема „Войната на медиите”, където можете да видите доста оригинална война сред книгите и пожълтелите страници. Едва ли може една изложба да се опише с думи. По-добре се разходете до Полския институт и вижте сами какво представляват фотографиите на Чарнецки.

Desperados Beer - бира с текила

Desperados Beer

Една бира, която скоро опитах. Малко по-различна е на вкус и големите почитатели на бирата може и да не я харесат, но определено е по-нестандартна от това, коeто бях пила до сега. Пише, че е “tequila flavored”, но според мен няма истинска текила вътре, а само някакъв аромат. Липсва й горчивината на обикновената бира и има някакъв по-скоро екзотичен привкус. Той може би се дължи и на факта, че я сервират с лимонче или лайм, а това придава една добра свежест. На бутилката пише, че има и малко повече алкохол от повечето бири - 5,9%, но той почти не се усеща.

Бирата я пих в „Бар на края на вселената” в центъра на София. Цената й беше към 3.50 – 4лв. Потърсих я след това в някой от големите магазини като Billa и Carrefour, но така и не я намерих.

Ако знаете от къде може да се купи, ще се радвам да споделите.

снимка от Elevation Festival. Повече инфо ТУК

Стинг в София - един невероятен концерт

Едва ли има човек, на когото името „Стинг” да не му говори нищо. Най-малкото със сигурност сте видели хилядите плакати по софийските улици, чули сте по една от всичките радиостанции или сте прочели за новината в едно от стотиците интернет издания.

А новината е, че музикалната легенда Стинг за пореден път изнесе концерт в България. Датата е 7 юни 2011, а началото бе поставено към 20:20ч. Този път звездата посети българската столица София и озвучи стадион «Георги Аспарухов». И мисля, че дълго време стадионът и всички присъстващи на него ще си спомнят за това невероятно изпълнение.

Очакванията бяха, че събитието  ще бъде едно от най-грандиозните на българската музикалната сцена за това лято. И според мен тези очаквания бяха напълно оправдани. Комбинацията между софийската филхармония, виртуозния бенд и Стинг се получи повече от добре. Трудно е да се опише с една дума какво представляваше концертът. Беше значително по-интересен от други такива, които скоро съм посещавала и симфоничната музика придаде един много добър и желан ефект.   

Неочаквано за мен концертът продължи около 3 часа. Започна по залез слънце и приключи към 23ч. Имаше кратка пауза от 20 минути, която Стинг обяви на български език. Според мен втората част от концерта беше по-въздействаща като една от причините за това беше обстановката - потъналия в тъмнина стадион и осветената в разнообразни цветове сцена, от която се извисяваше гласа на певеца.

Концертът на Стинг в България беше част от турнето Symphonicity, което представя едноименния му албум.  Музикантът изпълни своите най-известни хитове в една оригинална интерпретация и аранжимент за симфоничен оркестър. А софийската филхармония се справи блестящо. Това беше отбелязано и от самия Стинг, който заяви пред всички, че е горд, че българският оркестър също се намира на сцената с него.

Успяхме да чуем част от любимите си парчета на Стинг и The Police – “Shape of My Heart”, "Englishman in New York", "Fragile", "Every Little Thing She Does Is Magic", "Every Breath You Take", "Desert Rose" и много други. А музикантът ни зарадва освен с невероятния си глас и с изпълнения на хармоника, електрическа китара и едно соло на акустична китара на песента “Message in a bottle”, което дълго ще се помни...

Няколко пъти Стинг напускаше сцената, но отново се появяваше, за да зарадва публиката с поредната „последна” песен. А присъстващите на Герена искаха още и още.

*** Благодаря на tuborg.bg и на брат ми за този концерт :)

"В края на краищата" това е Карлос Перес Сикиер

Ето, че в сградата на централната минерална баня вече се появи нова изложба.

Този път това е фотоизложба на испанския фотограф Карлос Перес Сикиер. Роден през 1930г. той е считан за един от пионерите на испанската фотография. На 26 годишна възраст създава списание, в което публикува документални фотоси от страната и най-вече от родната си област Алмерия.1

В сградата на централната минерална баня в София можете да разгледате част от 50-годишното творчество на Сикиер. Ще видите снимки от природен парк Кабо, който се намира в Южна Испания, област Андалусия. Има фотографии на животни, хора, руини и красиви пейзажи. Впечатление прави, че в много от снимките се набляга на детайлите. Ако човек се вгледа може да се опита да отгатне цялата житейска история по лицата на хората от фотографиите.

Голямо впечатление ми направиха две снимки на ръждясала кола и скелет на костенурка, които навявят тъга и ме накараха да се замисля за преходността на живота.

По пода може да видите и поеми на различни известни испански поети. Както Робърт Фрост беше казал „Поезията е това, което се губи при превода.” Може би поради тази причина поемите са само в оригинал на испански и тези от нас, които не владеят този език могат само да ги заобиколят или дори да минат през тях без да ги забележат.

Изложбата се казва „В края на краищата” и е открита на 19 май от кмета на Столична община Йорданка Фандъкова и посланика на Испания, Н. Пр. г-н Рафаел Мендивил. Може да я разгледате до 19 юни.

Когато посетих предишната изложба в Централната минерална баня забелязах, че доста хора бяха заинтересовани от историята на парите (повече информация ТУК), но сега бях единственият посетител, който искаше да разгледа фотографиите на Карлос Сикиер.

Халите на 100 години

Централните софийските хали отварят врати през 1911 година. Сградата е построена по проект на архитект Торбов и е една изключително важна постройка за своето време. И ето, че през 2011г. халите все още работят и след лесна математика виждаме, че се навършват 100 години от тяхното създаване.

По този повод в Халите има изложба на снимки от Cтара София. Фотографиите са разположени на втория етаж и представят интересни гледки от града. Изложбата обаче малко разочарова с факта, че снимките са с големина около лист А4 и сложно се забелязват подробности от тях. Все пак, ако минавате през тази част на София в периода между 16 май и 16 юни, разходете се на втория етаж и й хвърлете едно око. 

А в края на месеца (30 и 31 май) се очаква в Халите да има различни събития по случай 100-годишнината. Из търговския комплекс ще се разхождат ретро аниматори и ще има ретро модели, с които посетителите на магазина могат да се снимат. И някъде по улиците около халите ще минава ретро трамвай, в който софиянци ще могат да се повозят. 

Повече информация относно историята и откриването на Халите, можете да намерите ТУК

Две изложби в София

Ето, че най-накрая и обърканото време в София започна да изглежда пролетно. Седях си днес на бюрото, улисана в работа и с вперен в монитора поглед, когато един слънчев лъч не започна примамливо да стопля ръката ми. Погледнах през прозореца и видях едно прекрасно време за разходка сред зеленината. Часовникът показваше и подходящо време за това – време за обяд. Взех си нещо за хапване на крак и отидох в една от най-близките градинки – тази пред Народния театър. И докато обядвах, разхождайки се и любувайки се на пролетното слънце, успях случайно да разгледам две изложби, които не бях забелязала до сега. 

Едната е разположена вляво от входа на театъра и представлява може би 30тина снимки от работата на българските евродепутати. Изложбата е послучай наскоро миналия ден на Европа на 9 май. Снимките не мисля, че са нещо особено, но впечатление ми направи сградата на Европейския парламент в Страсбург. До момента може би не се бях вглеждала в нея, а днес се зачетох и в нейната история и символика. Сградата всъщност има вид на недовършена и идеята е, че символизира изграждането на Европа, което не е приключил процес. Забравих да й направя снимка, но може да е google-нете, ако не се сещате как изглежда. 

Българските евродепутати

Другата изложба, на която попаднах, е разположена около фонтана. Това място вече се е оформило като място за временни изложби. Тази е посветена на 95-годишнината от откриването на Националния военноисторически музей. Можете да видите на снимки част от експонатите в музея, но ви препоръчвам да разгледате истинския музеи. 

изложба на военноисторическия музей пред народния театър

Две малки изложби, които не впечатляват с нещо изключително добро, но могат да разнообразят обедната почивка. 

В последствие проверих, че първата (тази за евродепутатите) е до 15 май, а изложбата на военноисторическия музей ще продължи до 24 май.

Нощ на музеите в София 2011

В София има над 15 музея и повече от 30 галерии. Кога за последен път сте посещавали някой от тях? Имате една добра възможност да го направите в събота на 14  май 2011г. Тогава за поредна година в София ще се проведе "Нощта на музеите". 

Идеята за такава нощ възниква през 2005г. от френското министерство на културата. Тя бързо набира сила и се разпространява в цяла Европа. По време на "Нощта на музеите" в късните часове на деня можете да обиколите всички музеи, включили се в тази инициатива, напълно безплатно. Обикновено специално за тази нощ освен постоянните експозиции, се организират и различни събития.  В София "Нощта" приключва към 12ч., но се надявам тази година да продължи и след това.

Програмата все още не е напълно известна, но ето част от обявените вече събития: 

Насладете се на звездите от покрива на Политехнически музей или вижте какви химически реакции може да се предизвикат от смесването на на пръв поглед безвредни вещества.

В Националния музей "Земята и хората" все още не е предвидено вълнуващо шоу, но пък можете да посетите постоянната експозиция в залата "Гигантски кристали" и то напълно безплатно.

Една уникална идея може да откриете в двора на Националната художествена академия - Хартиен Арт Фестивал. Целта на този проект е да представи нестандартни произведения на изкуството, които поддържат идеята за "еко-поглед към изящното изкуство и дизайн." Част от този хартиен фестивал можете да видите и в Националната галерия за Чуждестранно изкуство, както и до Софийската градска художествена галерия. Ако не ви остане време да посетите Хартиения фест по време на Нощта на музеите, може да го направите всеки друг ден до 30 юни.

Един нов участник в Нощта на музеите в София тази година е Институт Сервантес. Тук до полунощ ще може да се насладите на  изложба с повече от 60 фотографии "Репортажи от миналото 1908-1940 г.: Испания през погледа на фотографа Луис Рамон Марин".

Още една не толкова известна галерия, която е заявила участие в Нощта на музеите в София е Галерия "Мисия". Тя се намира на ул. "Алфред Нобел 2", срещу входа на министерството на външните работи. Тук ще може да видите изложба на скулптура от Огнян Читаков, както и концептуален видео арт проект Tempography.

Галерия "Средец" също ще се включи в "Нощта на музеите", но ще работи само до 21:30ч. Тук ще може да разгледате изложба живопис на художник Свилен Блажев.

Ако все още нямате планове за събота вечер, отделете няколко часа и разгледайте и от вътре някой от музеите, покрай които минаваме всеки ден на път за работа или училище. Имайте предвид, че музеите навсякъде са безплатни. Поради тази причина, както и заради все по-големия интерес към това събитие, обикновено трябва да се въоръжите с търпение, защото може да бъдете изненадани от тълпи-любители на изкуството.

Нощ на музеите в София 2010  -

Национална художествена галерия

Надявам се скоро да бъдат обявени и другите събития, които ще се състоят по време на "Нощта на музеите в София". Ако и вие попаднете на нещо интересно, може да го споделите тук.  

Ето, че най-накрая излезе програмата за Нощта на музеите. Информация за това кои музеи ще се включат в инициативата може да видите ТУК.

Пожелавам ви приятно разглеждане на музеите и галериите на София!

Ново заведение в София - Soup Me!

В забързаното ежедневие, претрупани с работа, често на обяд хапваме набързо някой сандвич, пица, кифла или друга подобна безполезна “junk” храна. Едва ли са малко тези от нас, които са се замисляли за една топла супичка на обед...

И ето, че в центъра на София се е появило още едно супено заведение, където за кратката обедна почивка може набързо да хапнете нещо малко по-полезно.

Заведението, в което обядвах днес, се казва “Soup Me!” и се намира близо до площад Славейков на ъгъла на Раковски и Неофит Рилски.

Идеята за супа набързо не е уникална и мисля, че повечето от нас са чували за SupaStar на ул. Шишман. Приликите между двете заведения не са малко, но има и съществени разлики.

Soup Me! oтваря врати преди по-малко от месец и това, с което наистина впечатлява е интериорът. Още щом посегнете към дръжката на вратата, за да влезете, няма как да не ви направи впечатление, че всъщност това е черпак, в който дори може да се огледате.

Другото, което прави голямо впечатление, са висящите от тавана многобройни тенджери:

Заведението не е голямо и разполага с една голяма маса в центъра за може би 10тина човека. Това създава някакво усещане за близост с останалите непознати, които споделят вашата маса. И е едно добро решение за тези, които не обичат да сядат в заведенията, когато са сами и няма с кого да споделят обяда. А ако не желаете да бъдете в центъра, може да гледате улицата и минаващите по нея хора на един от страничните барове или да се ‘скатаете’ в ъгъла.

Както и самото име на мястото подсказва, в Soup Mе! може да хапнете супичка. Изборът се свежда до 5-6 вида супи, които любезният и доста приятелски настроен персонал ще ви налее от големите гърнета. Цените варират между 3 и 5лв, като към супата получавате и безплатно малко хлебче.

Днес опитах италианско минестроне, което за съжаление не отговори на моите очаквания. Но все пак изборът не се изчерпва само с това и бих отишла отново да опитам и някои от другите супички.

И тъй като Soup Me! е предвидено за бързо хапване по обед (или поне така смятам), имайте предвид, че затваря рано – към 20:00ч, а в неделя не работи. Но ако работите близо до Славейков или имате през деня път в тази посока, бих ви препоръчала да се отбиете.

Ако случайно попаднете на уебсайта на заведението, ще се радвам да го споделите :)

Фотоизложба на православни храмове, скални църкви, манастири и стенописи от България

Ако по време на Великденските празници сте минали покрай Александър Невски, няма как да сте пропуснали и тази изложба.

Тук може да видите повече от 60 снимки на различни манастири, църкви и крепости в България. За някои от тях поне аз не бях чувала, но изглеждат като места, които бих посетила – откъснати от света, заобиколени от красива природа.

Самите фотографии са доста добри, а някои от тях са заснети от високо и показват една различна гледна точка. Изложбата ми беше интересна, защото успях да науча нещо ново, а и снимките бяха хубави. Въпреки това подредбата и логиката й леко ми убягнаха.

Фотографиите са на  Светлозар Стоянов, който учи теология в СУ „Св. Климент Охридски”. Самата изложба е обиколила вече няколко града в България – Хасково, Кюстендил и още други. Ако снимките ви харесат, може да си закупите и фотоалбум.

Изложбата ще бъде в градинката пред Софийския до 1 май. Ако имате път натам, може да й отделите 15тина минути.

Една забравена сграда

Знаете ли коя е тази сграда?

Искрено се надявам, че повечето от вас са успели да познаят Софийската минерална баня. Но няма да се учудя, ако доста са се затруднили... Макар че се води паметник с национално значение, много българи трудно различават тази сграда, тъй като до скоро тя беше оградена с грозни метални прегради, украсени с графити и изпокъсани плакати за отминали събития.... Днес поне може да се насладим на красивата й фасада.

Построена е през 1913г. на мястото на съществуваща до края на 19в. турска баня. Функционира до 1986г., когато е затворена заради влошеното ѝ състояние. И тук идва интересната част – повече от 20 години, от 1986 до 2011г., банята е в реконструкция...

Какви ли не градски легенди, митове и слухове сме чували за проточилия се с десетилетия възобновителен процес. Някой твърдяха, че банята ще възстанови функциите си и ще се превърне в модерен СПА център. Други смятаха, че ще се стане градски музей на София, а трети говореха за музей на социализма. Но макар различните хипотези, банята си стоеше затворена.

Представете си учудването ми, когато случайно прочетох, че банята ще отвори врати. Не можах да сдържа любопитството си и отидох да проверя със собствените си очи. И да, наистина, в момента банята работи.

На втория етаж се помещава изложбата „Парите разказват”. Ето как ни посреща тя:

„Всяка история може да бъде разказана по различни начини, историята на България също. Изложбата тук го прави през лицата на днешните български банкноти. Тази история е всеки ден в ръцете ни."

Накратко изложбата показва кои са образите на българските банкноти и тяхната история. Не очаквайте да видите уникални експонати, защото все пак и темата не го позволява. Но поне мен ме впечатли това, че организаторите са се опитали да разчупят студенината, която все още лъха от повечето български музеи. В изложбата има освен информативни надписи и доста интерактивни елементи. Можете да изберете дали да чуете откъс от оригинала на История славянобългарска, да изгледате кратко видео-интервю за това кой е изобразен на банкнотата от 5лв., да видите как е изглеждал Рибния буквар или да се опитате да разчетете какво е искал да каже Пенчо Славейков в картичките си до Мара Белчева.

Експозицията не е много голяма и ще ви отнеме не повече от час да я разгледате. Можете да го направите всеки ден от 10 до 20ч. до 10 май. А входът е свободен.

Като изключим помещенията, където се намира изложбата, самата баня все още се реставрира.

И макар че историята на парите няма нищо общо с първоначалното предназначение на банята, ако я посетите, имате възможността да влезете в тази затворена от четвърт век сграда, което само по себе си е също голямо предимство.

Ако искате да научите повече за историята на банята, можете да прочетете ТУК

Мечки играят хоро в София

Може би вече сте чули за мечките, които играят хоро пред Света Неделя в София. А ако все още не сте ги видели, имате шанса да го направите до 9 май. Едно събитие, което определено си заслужава. Разходете се из централната част на слънчева София и им се насладете. 

Ще попитате какви са тези мечки и защо играят хоро в София? Всъщност те са се хванали за ръце и символизират разбирателството между нациите. Изложбата се казва „Изкуството за  Толерантност” и е част от инициативите на седмиците на Германия в България. Всяка мечка представлява различна държава, а техният брой е 144, колкото са и страните членки на ООН.

Идеята за изложбата започва още от 2002г, когато мечките тръгват на световно турне. Почти 10 години по-късно, те достигат и до България. Ако разгледате информационните билбордове до тях, ще видите всички страни, през които мечетата са минали. Включват се градове като Берлин, Токио, Кицбюел, Хелзинки, Кайро, Буенос Айрес и много други. 

А какво всъщност казват тези мечки? Високи са около 2 метра и всяка една от тях е нарисувана от художник от държавата, която представлява. Повечето показват характерни за своята страна образи и символи и дори не е нужно човек да се зачете в текста, за да разбере коя е тяхната родина. Ето и няколко примера: 

Мисля, че всички без проблем  могат да различат статуята на свободата и Съединените щати, типичния ирландец и египетския фараон. И едва ли някой ще се замисли дали това не е  кубинец с пура в уста:

 Някои мечета обаче те карат да поразмърдаш сивото си вещество: 

Според мен всеки, който е посетил Барселона, ще свърже първата статуя с гущера на Гауди и Испания, а втората ще го накара да се замисли за Виенската филхармония и музикалността на Австрия. 

Има и мечки, които са истински произведения на изкуството - цели картини, представляващи живота в дадена държава. 

 

Българското мече обаче определено предизвиква учудване. Замислете се какъв е образът на България... Част от нещата, които аз си представям са възрожденските къщи, високите планини, традиционните носии, маслодайната роза или онази странна оранжева роза, която се води символ на страната. Търсих някой от тези характерни български белези и първият път, когато минах покрай мечките дори не забелязах коя е българската. Вторият път специално обърнах внимание, но мечето, което видях, нямаше нищо общо с представата, която имах. В последствие установих, че дори не съм му направила снимка и затова добавям една, "открадната" от чичо Google - българското мече и неговата създателка Клио Карадим:

Мислите ли, че това мече наистина представлява България?

Вече няколко пъти се разхождам до Света Неделя, за да разгледам the Buddy Bears и всеки път е пълно с хора. Това е показателно за интереса, който те предизвикват сред жителите на столицата. 

Мечките в София показват една оригинална идея и носят едно добро и доста актуално послание: 

"Peace cannot be kept by force. It can only be achieved by understanding"

А ако ви е любопитно да видите и останалите мечета, можете да ги разгледате ТУК

Едно необикновено място

България е една малка страна. И многократно сме чували опредлението "райско кътче". Но движейки се из мрачните софийски улици, виждайки препълнените кофи за боклук и дупките по улиците, започваме да се замисляме за това патриотично определение  и трудно правим връзката между този "рай" и реалността.

И все пак България е едва 111 хил. кв.км и е факт, че има многобройни исторически, културни и природни забележителности. Обичам да пътувам и мога да твърдя, че съм обиколила много от тях. Затова съм много щастлива, когато попадна на някое неоткрито от мен до сега място. 

Именно на едно такова местенце случайно се озовах миналия уикенд - местенце, за което единствено знаех, че съществува. 

Поканиха ме на рожден ден в Цигов чарк. Прозвуча ми познато, но не съвсем. Попитах google maps къде се намира и не останах много доволна от отговора, защото и той малко се затрудни. В действителност, колкото и да zoom-вах картата, така и не ми се изписа наименованието на селището. Видях, че е в Родопите и това ми беше достатъчно. Поради липса на време или желание не си направих труда да проуча по-подробно къде отивам. А и все пак бяхме компания, все някой щеше да знае :) 

Събота дойде и ето, че потеглихме. По магистралата до Ихтиман, после през Септември и накрая през тесните родопски пътища, с хиляди завои, но спиращи дъха пейзажи. Завихме по един още по-мъничък и все още силно замръзнал път и след няколко километра се озовахме точно тук: 

Наистина не очаквах такава красота - снегът, езерото и високите борчета. Гледката ме остави безмълвна. Не знам с какви очаквания бях тръгнала, по-скоро с никакви, но това определено беше повече от каквото си представях и наистина си заслужава. 

Оставихме колата и багажа и тръгнахме на разходка с идеята да достигнем до така нареченото от мен езеро, което се оказа язовир Батак.

Предположението ми, че ще бъда в откъсната от света вила се оказа погрешно. До хотелчето, в което се бяхме настанили, имаше още едно, а после и още няколко. Дори имахме и WiFi достъп. 

Тръгнахме по заледения път и не знам дали заради приятното слънце или заради доброто ми настроение, но мястото ми се видя наистина чудесно, а минусовите температури дори не ми правеха впечатление. Наслаждавах се на красивата природа, обсипаните със сняг борчета и малките кученца, тичащи около нас. 

Като цяло мястото беше много тихо и безлюдно. Минахме покрай т.нар. "център", където усетихме и признаци на живот - няколко ресторанта с димящи комини. Продължихме по пътя докато не достигнахме и до самия язовир. А там открихме даже едно малко плажче и няколко лодки.

А в самото езеро имаше един малък остров, който с удоволствие бих посетила, но за да го направя трябва да се върна тук отново и през лятото.

Накратко, Цигов чарк е едно място, което определено си заслужава да се види. Тук може да се насладите на красивата природа и уютните хотелчета и да си починете сред тишината на гората и спокойствието на язовира... И определението за България като "райско кътче" може да придобие друг смисъл.