България е една малка страна. И многократно сме чували опредлението "райско кътче". Но движейки се из мрачните софийски улици, виждайки препълнените кофи за боклук и дупките по улиците, започваме да се замисляме за това патриотично определение и трудно правим връзката между този "рай" и реалността.
И все пак България е едва 111 хил. кв.км и е факт, че има многобройни исторически, културни и природни забележителности. Обичам да пътувам и мога да твърдя, че съм обиколила много от тях. Затова съм много щастлива, когато попадна на някое неоткрито от мен до сега място.
Именно на едно такова местенце случайно се озовах миналия уикенд - местенце, за което единствено знаех, че съществува.
Поканиха ме на рожден ден в Цигов чарк. Прозвуча ми познато, но не съвсем. Попитах google maps къде се намира и не останах много доволна от отговора, защото и той малко се затрудни. В действителност, колкото и да zoom-вах картата, така и не ми се изписа наименованието на селището. Видях, че е в Родопите и това ми беше достатъчно. Поради липса на време или желание не си направих труда да проуча по-подробно къде отивам. А и все пак бяхме компания, все някой щеше да знае :)
Събота дойде и ето, че потеглихме. По магистралата до Ихтиман, после през Септември и накрая през тесните родопски пътища, с хиляди завои, но спиращи дъха пейзажи. Завихме по един още по-мъничък и все още силно замръзнал път и след няколко километра се озовахме точно тук:
Наистина не очаквах такава красота - снегът, езерото и високите борчета. Гледката ме остави безмълвна. Не знам с какви очаквания бях тръгнала, по-скоро с никакви, но това определено беше повече от каквото си представях и наистина си заслужава.
Оставихме колата и багажа и тръгнахме на разходка с идеята да достигнем до така нареченото от мен езеро, което се оказа язовир Батак.
Оставихме колата и багажа и тръгнахме на разходка с идеята да достигнем до така нареченото от мен езеро, което се оказа язовир Батак.
Предположението ми, че ще бъда в откъсната от света вила се оказа погрешно. До хотелчето, в което се бяхме настанили, имаше още едно, а после и още няколко. Дори имахме и WiFi достъп.
Тръгнахме по заледения път и не знам дали заради приятното слънце или заради доброто ми настроение, но мястото ми се видя наистина чудесно, а минусовите температури дори не ми правеха впечатление. Наслаждавах се на красивата природа, обсипаните със сняг борчета и малките кученца, тичащи около нас.
Като цяло мястото беше много тихо и безлюдно. Минахме покрай т.нар. "център", където усетихме и признаци на живот - няколко ресторанта с димящи комини. Продължихме по пътя докато не достигнахме и до самия язовир. А там открихме даже едно малко плажче и няколко лодки.
