Ново заведение в София - Soup Me!

В забързаното ежедневие, претрупани с работа, често на обяд хапваме набързо някой сандвич, пица, кифла или друга подобна безполезна “junk” храна. Едва ли са малко тези от нас, които са се замисляли за една топла супичка на обед...

И ето, че в центъра на София се е появило още едно супено заведение, където за кратката обедна почивка може набързо да хапнете нещо малко по-полезно.

Заведението, в което обядвах днес, се казва “Soup Me!” и се намира близо до площад Славейков на ъгъла на Раковски и Неофит Рилски.

Идеята за супа набързо не е уникална и мисля, че повечето от нас са чували за SupaStar на ул. Шишман. Приликите между двете заведения не са малко, но има и съществени разлики.

Soup Me! oтваря врати преди по-малко от месец и това, с което наистина впечатлява е интериорът. Още щом посегнете към дръжката на вратата, за да влезете, няма как да не ви направи впечатление, че всъщност това е черпак, в който дори може да се огледате.

Другото, което прави голямо впечатление, са висящите от тавана многобройни тенджери:

Заведението не е голямо и разполага с една голяма маса в центъра за може би 10тина човека. Това създава някакво усещане за близост с останалите непознати, които споделят вашата маса. И е едно добро решение за тези, които не обичат да сядат в заведенията, когато са сами и няма с кого да споделят обяда. А ако не желаете да бъдете в центъра, може да гледате улицата и минаващите по нея хора на един от страничните барове или да се ‘скатаете’ в ъгъла.

Както и самото име на мястото подсказва, в Soup Mе! може да хапнете супичка. Изборът се свежда до 5-6 вида супи, които любезният и доста приятелски настроен персонал ще ви налее от големите гърнета. Цените варират между 3 и 5лв, като към супата получавате и безплатно малко хлебче.

Днес опитах италианско минестроне, което за съжаление не отговори на моите очаквания. Но все пак изборът не се изчерпва само с това и бих отишла отново да опитам и някои от другите супички.

И тъй като Soup Me! е предвидено за бързо хапване по обед (или поне така смятам), имайте предвид, че затваря рано – към 20:00ч, а в неделя не работи. Но ако работите близо до Славейков или имате през деня път в тази посока, бих ви препоръчала да се отбиете.

Ако случайно попаднете на уебсайта на заведението, ще се радвам да го споделите :)

Фотоизложба на православни храмове, скални църкви, манастири и стенописи от България

Ако по време на Великденските празници сте минали покрай Александър Невски, няма как да сте пропуснали и тази изложба.

Тук може да видите повече от 60 снимки на различни манастири, църкви и крепости в България. За някои от тях поне аз не бях чувала, но изглеждат като места, които бих посетила – откъснати от света, заобиколени от красива природа.

Самите фотографии са доста добри, а някои от тях са заснети от високо и показват една различна гледна точка. Изложбата ми беше интересна, защото успях да науча нещо ново, а и снимките бяха хубави. Въпреки това подредбата и логиката й леко ми убягнаха.

Фотографиите са на  Светлозар Стоянов, който учи теология в СУ „Св. Климент Охридски”. Самата изложба е обиколила вече няколко града в България – Хасково, Кюстендил и още други. Ако снимките ви харесат, може да си закупите и фотоалбум.

Изложбата ще бъде в градинката пред Софийския до 1 май. Ако имате път натам, може да й отделите 15тина минути.

Една забравена сграда

Знаете ли коя е тази сграда?

Искрено се надявам, че повечето от вас са успели да познаят Софийската минерална баня. Но няма да се учудя, ако доста са се затруднили... Макар че се води паметник с национално значение, много българи трудно различават тази сграда, тъй като до скоро тя беше оградена с грозни метални прегради, украсени с графити и изпокъсани плакати за отминали събития.... Днес поне може да се насладим на красивата й фасада.

Построена е през 1913г. на мястото на съществуваща до края на 19в. турска баня. Функционира до 1986г., когато е затворена заради влошеното ѝ състояние. И тук идва интересната част – повече от 20 години, от 1986 до 2011г., банята е в реконструкция...

Какви ли не градски легенди, митове и слухове сме чували за проточилия се с десетилетия възобновителен процес. Някой твърдяха, че банята ще възстанови функциите си и ще се превърне в модерен СПА център. Други смятаха, че ще се стане градски музей на София, а трети говореха за музей на социализма. Но макар различните хипотези, банята си стоеше затворена.

Представете си учудването ми, когато случайно прочетох, че банята ще отвори врати. Не можах да сдържа любопитството си и отидох да проверя със собствените си очи. И да, наистина, в момента банята работи.

На втория етаж се помещава изложбата „Парите разказват”. Ето как ни посреща тя:

„Всяка история може да бъде разказана по различни начини, историята на България също. Изложбата тук го прави през лицата на днешните български банкноти. Тази история е всеки ден в ръцете ни."

Накратко изложбата показва кои са образите на българските банкноти и тяхната история. Не очаквайте да видите уникални експонати, защото все пак и темата не го позволява. Но поне мен ме впечатли това, че организаторите са се опитали да разчупят студенината, която все още лъха от повечето български музеи. В изложбата има освен информативни надписи и доста интерактивни елементи. Можете да изберете дали да чуете откъс от оригинала на История славянобългарска, да изгледате кратко видео-интервю за това кой е изобразен на банкнотата от 5лв., да видите как е изглеждал Рибния буквар или да се опитате да разчетете какво е искал да каже Пенчо Славейков в картичките си до Мара Белчева.

Експозицията не е много голяма и ще ви отнеме не повече от час да я разгледате. Можете да го направите всеки ден от 10 до 20ч. до 10 май. А входът е свободен.

Като изключим помещенията, където се намира изложбата, самата баня все още се реставрира.

И макар че историята на парите няма нищо общо с първоначалното предназначение на банята, ако я посетите, имате възможността да влезете в тази затворена от четвърт век сграда, което само по себе си е също голямо предимство.

Ако искате да научите повече за историята на банята, можете да прочетете ТУК

Мечки играят хоро в София

Може би вече сте чули за мечките, които играят хоро пред Света Неделя в София. А ако все още не сте ги видели, имате шанса да го направите до 9 май. Едно събитие, което определено си заслужава. Разходете се из централната част на слънчева София и им се насладете. 

Ще попитате какви са тези мечки и защо играят хоро в София? Всъщност те са се хванали за ръце и символизират разбирателството между нациите. Изложбата се казва „Изкуството за  Толерантност” и е част от инициативите на седмиците на Германия в България. Всяка мечка представлява различна държава, а техният брой е 144, колкото са и страните членки на ООН.

Идеята за изложбата започва още от 2002г, когато мечките тръгват на световно турне. Почти 10 години по-късно, те достигат и до България. Ако разгледате информационните билбордове до тях, ще видите всички страни, през които мечетата са минали. Включват се градове като Берлин, Токио, Кицбюел, Хелзинки, Кайро, Буенос Айрес и много други. 

А какво всъщност казват тези мечки? Високи са около 2 метра и всяка една от тях е нарисувана от художник от държавата, която представлява. Повечето показват характерни за своята страна образи и символи и дори не е нужно човек да се зачете в текста, за да разбере коя е тяхната родина. Ето и няколко примера: 

Мисля, че всички без проблем  могат да различат статуята на свободата и Съединените щати, типичния ирландец и египетския фараон. И едва ли някой ще се замисли дали това не е  кубинец с пура в уста:

 Някои мечета обаче те карат да поразмърдаш сивото си вещество: 

Според мен всеки, който е посетил Барселона, ще свърже първата статуя с гущера на Гауди и Испания, а втората ще го накара да се замисли за Виенската филхармония и музикалността на Австрия. 

Има и мечки, които са истински произведения на изкуството - цели картини, представляващи живота в дадена държава. 

 

Българското мече обаче определено предизвиква учудване. Замислете се какъв е образът на България... Част от нещата, които аз си представям са възрожденските къщи, високите планини, традиционните носии, маслодайната роза или онази странна оранжева роза, която се води символ на страната. Търсих някой от тези характерни български белези и първият път, когато минах покрай мечките дори не забелязах коя е българската. Вторият път специално обърнах внимание, но мечето, което видях, нямаше нищо общо с представата, която имах. В последствие установих, че дори не съм му направила снимка и затова добавям една, "открадната" от чичо Google - българското мече и неговата създателка Клио Карадим:

Мислите ли, че това мече наистина представлява България?

Вече няколко пъти се разхождам до Света Неделя, за да разгледам the Buddy Bears и всеки път е пълно с хора. Това е показателно за интереса, който те предизвикват сред жителите на столицата. 

Мечките в София показват една оригинална идея и носят едно добро и доста актуално послание: 

"Peace cannot be kept by force. It can only be achieved by understanding"

А ако ви е любопитно да видите и останалите мечета, можете да ги разгледате ТУК