Elevation Festival Day 1 или една гледна точка

Фестивалът обещаваше да бъде един от най-добрите за 2011 в България, но като че ли черна котка е минала път на организаторите. Мащабната реклама по всички видове медии из цялата страна говореше за 2 дни музика, 3 сцени и повече от 20 изпълнителя, сред които Morcheeba, Jamiroquai, Hurts, Deliquent Habits, Cypress Hill и 30 Seconds to Mars. За съжаление обаче Elevation 2011 се оказа доста „каръшки” както за изпълнителните, така и за феновете и организаторите. Но въпреки това, всичко си имаше своите положителни страни и първият ден създаде една добра фестивална атмосфера.

Вратите трябваше да отворят на 24 юни, петък, от 12ч, а изпълненията да започнат от 13ч. Пътувахме от София и решихме първо да се настаним в хотела в Банско. Оставихме колата и взехме едно от безплатните „shuttle” бусчета до фестивала. Никъде нямаше табелка, която да каже къде точно се намират спирките им, но махнахме на едно и то ни спря. Закара ни точно на входа на фестивала. Преди да влезем обаче ни казаха, че трябва да си купим eleva (местната валута, с която можеше да се пазарува на територията на фестивала). Върнахме се и се наредихме на опашката пред “change” бюрото. Беше може би към 3ч и заради силното слънце нямаше много хора. За 10тина минути си купихме eleva и влязохме на фестивала.

Баровете бяха сравнително празни. Бира с пържени картофки и първата група, която чух – Остава. Вероятно заради температурите от над 30 градуса публиката беше доста рехава. Сигурно затова вокалът Свилен многократно ни призоваваше да подкрепяме и българските групи, а не да се радваме само на чуждестранните.

Остава

Последваха Stereo MC’s и Elevate My Mind. Символично, нали ;) Беквокалистките бяха наистина добри, с интересна хореография и ни накараха да се разтанцуваме, а Rob Birch ни забавлява като свири и пя на колене и дори се излегна на сцената.

Stereo MC’s

Началото, което видях бе много добро и обещаващо за едно по-нататъшно продължение. Но хубавата обстановка започна малко да се разваля, когато сред публиката стартираха слуховете, че Jamiroquai няма да пеят, тъй като Джей Кей си е навехнал крака. A от Elevation си мълчаха и не получавахме официална версия по въпроса. Слухът се предaваше от приятели на познати и непознати и макар в интернет всичко да беше ясно, хората на фестивала не бяха сигурни какво да очакват.

Morcheeba

Последваха Morcheeba и когато Скай видя колко малко хора има пред самата сцена, покани всички да преминат във фен зоната. След като първоначално само един човек прескочи оградата и беше изгонен от охраната, вокалистката повтори своя призив и помоли някой да преведе на охранителите, че е получила официално разрешение от мениджърите. Публиката започна да влиза в заградената зона и никой не ги спря. Така Morcheeba предоставиха на много възможността да се зарадват на по-хубавата гледка от по-скъпите места. Последваха повече усмивки и доволни фенове.

Едва след тяхното изпълнение, организаторите съобщиха на всички присъстващи, че Jay Kay е пострадал и отлага изпълнението си не само в България, но и в Турция. Много бяха силно разочаровани, тъй като именно тази група е била причината да посетят фестивала. Новината наистина бе лоша, но никой не можеше да я предвиди. А и всичко се случи в последния  момент, така че нямаше как някой да ги замести.

Леко разочаровани посрещнахме много нашумялата британска група Hurts и облечения в костюм вокалист Theo Hutchcraft. Той многократно поздрави “The beautiful people of Bulgaria” и ни увери, че за него е удоволствие да бъде тук. Групата определено накара женската част от публиката да се разчувства, особено след като Тео й подари няколко бели рози. А песента “Better than Love” изпя развявайки българското знаме, което в последствие отново подари на феновете.

Hurts

Липсата на Jamiroquai бе доста добре запълнена от едно неочаквано добро изпълнение на Parov Stelar. Групата свири може би към 2ч., върна настроението на публиката, накара ги да танцуват и беше единствената, която излезе на бис.  Parov Stelar успешно се опитаха да запълнят липсата на хедлайнерa за тази вечер, но част от феновете бяха твърде разочаровани и изпратиха 2 бутилки по сцената. Въпреки това според мен финалът на първата вечер от фестивала беше много добър и голяма част от публиката си тръгна с усмивки и тананикайки песнички на последната група.

Parov Stelar

Parov Stelar затвориха главната сцена и може би 10тина хиляди фенове се отправиха към “shuttle-бусовете”, които да ги закарат до хотелите им. Точната спирка на автобусите отново не беше обозначена, а многото хора, които обикаляха по улицата да питат шофьорите кой автобус за къде е и къде спира, определено затрудняваха движението. Не успяхме да се ориентираме в лудницата и потеглихме пеша по пътя към Банско. Направихме си една среднощна разходка, любувайките се на обсипаното със звезди небе. След час и половина и около 7 извървени километра по-късно се прибрахме доволни от шоуто и с нетърпение очаквайки следващия ден, без да подозираме какви изненади може той да ни донесе.  

Следва продължение...

Плажен волейбол в центъра на София

Вчера се разхождах край НДК и точно до билетния център видях едни големи реклами на Mtel, които ограждаха нещо. Надзърнах и представете си колко се учудих като видях пясък. Колкото и странно да ви звучи, в центъра на София е изникнало едно игрище за плажен волейбол.

Порових се из интернет и се оказа, че там се състои турнир по плажен волейбол M-Tel Beach Masters. По-интересното е, че този турнир се провежда за пета поредна година. Шампионатът  всъщност започва днес, на 23 юни и ще продължи до края на седмицата. А вчера съм имала възможността да видя някоя от тренировките.

За привържениците на волейбола – разходете се пред НДК и наблюдавайте някой от мачовете, при това напълно безплатно.

Повече информация можете да видите ТУК

Месец на фотографията в София и фотоизложба на Марек Чарнецки

От 15 юни до 30 юли 2011 ще имате възможността да посетите повече от 62 фотоизложби в София, тъй като по това време ще се състои „Месецът на фотографията” в столицата. Ще можете да видите изложби на български и чуждестранни автори, които ще са разположени в повече от 23 галерии из София. Всичко това е организирано от Националното сдружение фотографска академия "Янка Кюркчиева" 

Една от тези изложби, които успях да посетя е изложбата на Марек Чарнецки, която беше открита на 16 юни в Полския институт на ул. Веслец 12 лично от автора. Изложбите, които са показани, всъщност са две – „Невидимият Торун” и „Войната на медиите” и може да ги разгледате до 28.06.2011

Град Торун, намиращ се в Северна Полша, е представен по един интересен начин през погледа на фотографа. Можете да видите панорамни черно бели снимки на пейзажи от града, в който авторът живее. Различното в тези фотографии е, че можете да се насладите на архитектурата на Торун от една нестандартна гледна точка – в перспектива от 360˚. Освен това Чарнецки споделя, че е използва различна техника с инфрачервени лъчи като по този начин се е опитал да улови топлината на града.

Другата изложба е на тема „Войната на медиите”, където можете да видите доста оригинална война сред книгите и пожълтелите страници. Едва ли може една изложба да се опише с думи. По-добре се разходете до Полския институт и вижте сами какво представляват фотографиите на Чарнецки.

Desperados Beer - бира с текила

Desperados Beer

Една бира, която скоро опитах. Малко по-различна е на вкус и големите почитатели на бирата може и да не я харесат, но определено е по-нестандартна от това, коeто бях пила до сега. Пише, че е “tequila flavored”, но според мен няма истинска текила вътре, а само някакъв аромат. Липсва й горчивината на обикновената бира и има някакъв по-скоро екзотичен привкус. Той може би се дължи и на факта, че я сервират с лимонче или лайм, а това придава една добра свежест. На бутилката пише, че има и малко повече алкохол от повечето бири - 5,9%, но той почти не се усеща.

Бирата я пих в „Бар на края на вселената” в центъра на София. Цената й беше към 3.50 – 4лв. Потърсих я след това в някой от големите магазини като Billa и Carrefour, но така и не я намерих.

Ако знаете от къде може да се купи, ще се радвам да споделите.

снимка от Elevation Festival. Повече инфо ТУК

Стинг в София - един невероятен концерт

Едва ли има човек, на когото името „Стинг” да не му говори нищо. Най-малкото със сигурност сте видели хилядите плакати по софийските улици, чули сте по една от всичките радиостанции или сте прочели за новината в едно от стотиците интернет издания.

А новината е, че музикалната легенда Стинг за пореден път изнесе концерт в България. Датата е 7 юни 2011, а началото бе поставено към 20:20ч. Този път звездата посети българската столица София и озвучи стадион «Георги Аспарухов». И мисля, че дълго време стадионът и всички присъстващи на него ще си спомнят за това невероятно изпълнение.

Очакванията бяха, че събитието  ще бъде едно от най-грандиозните на българската музикалната сцена за това лято. И според мен тези очаквания бяха напълно оправдани. Комбинацията между софийската филхармония, виртуозния бенд и Стинг се получи повече от добре. Трудно е да се опише с една дума какво представляваше концертът. Беше значително по-интересен от други такива, които скоро съм посещавала и симфоничната музика придаде един много добър и желан ефект.   

Неочаквано за мен концертът продължи около 3 часа. Започна по залез слънце и приключи към 23ч. Имаше кратка пауза от 20 минути, която Стинг обяви на български език. Според мен втората част от концерта беше по-въздействаща като една от причините за това беше обстановката - потъналия в тъмнина стадион и осветената в разнообразни цветове сцена, от която се извисяваше гласа на певеца.

Концертът на Стинг в България беше част от турнето Symphonicity, което представя едноименния му албум.  Музикантът изпълни своите най-известни хитове в една оригинална интерпретация и аранжимент за симфоничен оркестър. А софийската филхармония се справи блестящо. Това беше отбелязано и от самия Стинг, който заяви пред всички, че е горд, че българският оркестър също се намира на сцената с него.

Успяхме да чуем част от любимите си парчета на Стинг и The Police – “Shape of My Heart”, "Englishman in New York", "Fragile", "Every Little Thing She Does Is Magic", "Every Breath You Take", "Desert Rose" и много други. А музикантът ни зарадва освен с невероятния си глас и с изпълнения на хармоника, електрическа китара и едно соло на акустична китара на песента “Message in a bottle”, което дълго ще се помни...

Няколко пъти Стинг напускаше сцената, но отново се появяваше, за да зарадва публиката с поредната „последна” песен. А присъстващите на Герена искаха още и още.

*** Благодаря на tuborg.bg и на брат ми за този концерт :)