Elevation Festival Day 1 или една гледна точка

Фестивалът обещаваше да бъде един от най-добрите за 2011 в България, но като че ли черна котка е минала път на организаторите. Мащабната реклама по всички видове медии из цялата страна говореше за 2 дни музика, 3 сцени и повече от 20 изпълнителя, сред които Morcheeba, Jamiroquai, Hurts, Deliquent Habits, Cypress Hill и 30 Seconds to Mars. За съжаление обаче Elevation 2011 се оказа доста „каръшки” както за изпълнителните, така и за феновете и организаторите. Но въпреки това, всичко си имаше своите положителни страни и първият ден създаде една добра фестивална атмосфера.

Вратите трябваше да отворят на 24 юни, петък, от 12ч, а изпълненията да започнат от 13ч. Пътувахме от София и решихме първо да се настаним в хотела в Банско. Оставихме колата и взехме едно от безплатните „shuttle” бусчета до фестивала. Никъде нямаше табелка, която да каже къде точно се намират спирките им, но махнахме на едно и то ни спря. Закара ни точно на входа на фестивала. Преди да влезем обаче ни казаха, че трябва да си купим eleva (местната валута, с която можеше да се пазарува на територията на фестивала). Върнахме се и се наредихме на опашката пред “change” бюрото. Беше може би към 3ч и заради силното слънце нямаше много хора. За 10тина минути си купихме eleva и влязохме на фестивала.

Баровете бяха сравнително празни. Бира с пържени картофки и първата група, която чух – Остава. Вероятно заради температурите от над 30 градуса публиката беше доста рехава. Сигурно затова вокалът Свилен многократно ни призоваваше да подкрепяме и българските групи, а не да се радваме само на чуждестранните.

Остава

Последваха Stereo MC’s и Elevate My Mind. Символично, нали ;) Беквокалистките бяха наистина добри, с интересна хореография и ни накараха да се разтанцуваме, а Rob Birch ни забавлява като свири и пя на колене и дори се излегна на сцената.

Stereo MC’s

Началото, което видях бе много добро и обещаващо за едно по-нататъшно продължение. Но хубавата обстановка започна малко да се разваля, когато сред публиката стартираха слуховете, че Jamiroquai няма да пеят, тъй като Джей Кей си е навехнал крака. A от Elevation си мълчаха и не получавахме официална версия по въпроса. Слухът се предaваше от приятели на познати и непознати и макар в интернет всичко да беше ясно, хората на фестивала не бяха сигурни какво да очакват.

Morcheeba

Последваха Morcheeba и когато Скай видя колко малко хора има пред самата сцена, покани всички да преминат във фен зоната. След като първоначално само един човек прескочи оградата и беше изгонен от охраната, вокалистката повтори своя призив и помоли някой да преведе на охранителите, че е получила официално разрешение от мениджърите. Публиката започна да влиза в заградената зона и никой не ги спря. Така Morcheeba предоставиха на много възможността да се зарадват на по-хубавата гледка от по-скъпите места. Последваха повече усмивки и доволни фенове.

Едва след тяхното изпълнение, организаторите съобщиха на всички присъстващи, че Jay Kay е пострадал и отлага изпълнението си не само в България, но и в Турция. Много бяха силно разочаровани, тъй като именно тази група е била причината да посетят фестивала. Новината наистина бе лоша, но никой не можеше да я предвиди. А и всичко се случи в последния  момент, така че нямаше как някой да ги замести.

Леко разочаровани посрещнахме много нашумялата британска група Hurts и облечения в костюм вокалист Theo Hutchcraft. Той многократно поздрави “The beautiful people of Bulgaria” и ни увери, че за него е удоволствие да бъде тук. Групата определено накара женската част от публиката да се разчувства, особено след като Тео й подари няколко бели рози. А песента “Better than Love” изпя развявайки българското знаме, което в последствие отново подари на феновете.

Hurts

Липсата на Jamiroquai бе доста добре запълнена от едно неочаквано добро изпълнение на Parov Stelar. Групата свири може би към 2ч., върна настроението на публиката, накара ги да танцуват и беше единствената, която излезе на бис.  Parov Stelar успешно се опитаха да запълнят липсата на хедлайнерa за тази вечер, но част от феновете бяха твърде разочаровани и изпратиха 2 бутилки по сцената. Въпреки това според мен финалът на първата вечер от фестивала беше много добър и голяма част от публиката си тръгна с усмивки и тананикайки песнички на последната група.

Parov Stelar

Parov Stelar затвориха главната сцена и може би 10тина хиляди фенове се отправиха към “shuttle-бусовете”, които да ги закарат до хотелите им. Точната спирка на автобусите отново не беше обозначена, а многото хора, които обикаляха по улицата да питат шофьорите кой автобус за къде е и къде спира, определено затрудняваха движението. Не успяхме да се ориентираме в лудницата и потеглихме пеша по пътя към Банско. Направихме си една среднощна разходка, любувайките се на обсипаното със звезди небе. След час и половина и около 7 извървени километра по-късно се прибрахме доволни от шоуто и с нетърпение очаквайки следващия ден, без да подозираме какви изненади може той да ни донесе.  

Следва продължение...